Откривателят на ДДТ - Паул Мюлер

На 28 октомври 1948 година швейцарският учен Паул Мюлер получава Нобелова награда за откриването на ДДТ. Паул Мюлер е наречен „бащата на ДДТ” . Той е роден на 12 януари 1899 г. в Олтен, Швейцария. След като з

2011-10-28 16:15:40

На 28 октомври 1948 година швейцарският учен Паул Мюлер получава Нобелова награда за откриването на ДДТ.

Паул Мюлер е наречен „бащата на ДДТ” . Той е роден на 12 януари 1899 г. в Олтен, Швейцария. След като завършва училище, работи в химически завод. През 1919 г. постъпва в химическия факултет на университета в Базел, шест години по-късно защитава докторат. Научната му кариера започва с изучаването на свойствата на естествените багрила. Работи над получаването на ценни дъбилни вещества. През 1935 г. започва търсене на дезинфектанти за защита на селскостопанските култури. През 1940 г. ДДТ е патентован и от 1942-а е в продажба.

Препаратът е използван за предотвратяване на епидемии от коремен тиф, малария, както и други силно заразни болести в началото на Втората световна война.

ДДТ е безцветно, кристално вещество с температура на топене 108°С, което е практически неразтворимо във вода , но с голяма разтворимост в мазнините и повечето органични разтворители. Препаратът има специфична миризма. Той парализира нервната система на насекомите, а при топлокръвните животни се натрупва в тялото.

Забраненият днес инсектицид ДДТ помага в битката с коремния тиф и маларията през Втората световна война. Войниците пръскали препарата върху кожата си и действието му продължавало с месеци. Така маларийните комари и въшките, които са основен източник и разпространител на заразите, стояли далеч от хората. А това предотвратило епидемиите.Освен в армиите, ДДТ влязъл като профилактика и в цивилния живот. Затова когато откривателят на инсектицида Паул Мюлер получава Нобеловата награда за медицина, никой не се учудва.

По онова време Мюлер едва ли предполага, че двайсет години по-късно препаратът му ще бъде забранен в цивилизования свят като силно токсичен и бавно разпадащ се. В края на 60-те години става ясно, че ДДТ не е чак такъв приятел на човека, за какъвто го смятали. Инсектицидът не се разпада на безвредни вещества, а се натрупва в почвата, водата и живите организми. Доказано е, че консумацията на растения, обработвани с ДДТ, води до увреждания на черния дроб, сърцето, централната нервна система и спомага за появата на тумори.

Днес употребата на ДДТ е забранена.

Паул Мюлер умира на 12 октомври 1965 г. в Базел.

                  Автор: Тони